Нормално ли е бебето да отказва храната? Какво всъщност се опитва да ни „каже“.

Първите дни на захранването често са изпълнени с вълнение, очакване исъвсем естествено, малко тревога. Родителите с нетърпение подготвят първото пюре, вземат малката лъжичка и очакват този специален момент. А после бебето затваря уста, обръща глава или избутва храната с език.

И тогава идва въпросът, който чувам много често в практиката си: „Нормално ли е?“

Да, напълно нормално е!

За нас храната е нещо познато и естествено, но за бебето това е първа среща с един съвсем нов свят. До този момент то е познавало единствено кърмата или адаптираното мляко – познат вкус, позната температура и усещане за сигурност. Изведнъж пред него се появяват нов аромат, различна консистенция, лъжичка и съвсем нов начин на хранене. Много често отказът не означава, че храната не му харесва. Понякога това е просто естествена реакция към непознатото. Бебето има нужда от време, за да опознае новия вкус и да го приеме.

Винаги успокоявам родителите, че приемането на нова храна рядко се случва от първия опит. Понякога са нужни многократни спокойни предлагания, преди бебето да започне да я приема с интерес.

Много важно е и кога предлагаме храната. Ако бебето е прекалено гладно, уморено или раздразнено, е много по-вероятно да я откаже. Затова съветвам родителите да избират спокоен момент от деня, когато детето е отпочинало и любопитно.

Най-важното е храненето да не се превръща в напрежение. Бебето усеща нашата тревожност. Когато подходим спокойно, с търпение и без натиск, храненето се превръща в приятно опознаване, а не в борба.

Винаги казвам: вашата роля е да предложите, а ролята на бебето е да реши дали и колко да опита, защото захранването не е състезание. То е процес на доверие, опознаване и изграждане на спокойна връзка с храната.

Изтеглете лесна и проста схема за захранване ТУК

Автор: Ева Павлина, акушерка